Какво е
сим рейсинг?

Сим рейсинг (sim racing) е каране на състезателна кола в симулатор, който възпроизвежда физиката на истинската — сцеплението на гумите, прехвърлянето на тежестта, спирачния път. Има и друг начин — аркадният, при който колата прощава грешки и всичко е по-лесно и по-ефектно. При нас има и двете — избираш ти.

Тук обясняваме разликата, как работи техниката, кой софтуер за какво е и защо отборите във Формула 1 тренират на симулатори.

Пилот кара на сим рейсинг симулатор с три екрана в 4a1a Racing

Симулатор или аркадна игра

В аркадната игра — Forza Horizon например — колата е лесна за управление: натискаш газта докрай, завърташ волана и тя завива, а грешките не те спират. Затова е забавна от първата минута и много от гостите ни я избират.

В симулатора колата се държи по законите на физиката. Влезеш ли в завоя твърде бързо, предницата няма да завие — гумите вече нямат сцепление. Дадеш ли газ рано на изхода от завоя, задницата поднася. Спирачният път зависи от скоростта, от температурата на гумите и от това колко гориво носиш. Първите обиколки са по-бавни, отколкото очакваш — а когато научиш пистата, усещането е съвсем друго.

Нито едното не е „правилното“. Едното е направено да е лесно и ефектно, другото — да е реалистично. И двете вървят на нашите симулатори — с истински волан с обратна връзка и педали. Кое ще караш, избираш ти.

Как работи техниката

Воланът: обратна връзка (force feedback)

Воланът за сим рейсинг не е контролер. В него има мотор, който бута срещу ръцете ти — както истинският волан се съпротивлява, когато гумите се натоварят.

Тази обратна връзка е основният ти източник на информация. По нея усещаш кога предницата започва да се плъзга, кога задницата тръгва и кога стъпваш на бордюра.

Direct drive означава, че воланът е монтиран директно на вала на мотора — без ремъци и без зъбни колела между тях. По-евтините волани предават силата през ремък или зъбна предавка, което смекчава и забавя усещането. При direct drive то стига до ръцете ти без посредник.

Силата на волана се измерва в нютон-метри (Nm). Всички волани при нас са direct drive:

Alpha
Simagic Alpha EVO (12–18Nm DD)
Sport
Simucube 3 Sport (15Nm DD)
Pro
Simucube 3 Pro (25Nm DD)

Педалите: сила, не разстояние

В обикновените педали има потенциометър, който отчита докъде си натиснал педала — тоест разстояние.

В истинска състезателна кола обаче не натискаш спирачката „до половината“. Спираш с определена сила в крака. Затова сериозните педали използват load cell — сензор, който мери силата, а не разстоянието.

Разликата е в повторяемостта. Кракът ти помни натиск много по-добре, отколкото разстояние — и точно това ти позволява да спираш еднакво обиколка след обиколка.

Педалите при нас са Heusinkveld и Cube Controls. И при двете марки спирачката е с load cell.

Софтуерът

Няма „най-добра“ игра. Едните са правени да са реалистични, другите — да са лесни и ефектни. Всички вървят на едни и същи машини.

Ако искаш да е реалистично

  • iRacingПлатформа с абонамент, изцяло за онлайн състезания по разписание. Рейтингова система те събира с пилоти на твоето ниво.
  • Assetto CorsaПо-стара игра с модове за почти всичко — от Формула 1 до нощните магистрали на Токио.
  • Assetto Corsa RallyРали от създателите на Assetto Corsa — етапи вместо писти, същият подход към физиката.

Ако искаш да е лесно и забавно от първата минута

  • Forza Horizon 6Отворен свят и стотици коли. Колата е лесна за управление и грешките не те спират — добро начало, ако сядаш за пръв път.
  • BeamNG.driveФизика на меки тела — колата се огъва и чупи при удар. Повече за забавление, отколкото за бързи обиколки.

Как го използват професионалистите

Отборите във Формула 1 имат собствени симулатори и пилоти, които карат само на тях. Работата им не е да се забавляват — те тестват настройки, проверяват данни и подготвят колата за пистата, преди състезателните пилоти да излязат на нея.

В Mercedes един ден в симулатора може да стигне до 170 обиколки. По време на състезателен уикенд симулаторът работи успоредно със свободните тренировки: пилотът кара същите линии и се опитва да повтори телеметрията на реалната кола, за да може отборът да пробва промени, преди да ги приложи на пистата.

„Винаги се изумявам колко близо са данните до реалната кола. Преди не беше така — днес усещането е много по-близо до истинската кола.“

Антъни Дейвидсън — симулаторен пилот на Mercedes-AMG F1, бивш пилот във Формула 1 и победител в „24 часа на Льо Ман“

От симулатора до истинската писта

Има хора, които са минали по този път докрай.

Лукас Ордоньес печели първото издание на GT Academy през 2008 г. на 23 години. Година по-късно кара в европейския GT4, после в LMP2, а от 2011 г. има пет поредни участия в „24 часа на Льо Ман“.

Ян Марденбъро печели изданието през 2011 г. измежду повече от 90 000 участници — без никакъв предишен опит в моторния спорт. По-късно се качва на подиума в Льо Ман.

Руди ван Бюрен печели първото издание на World’s Fastest Gamer през 2017 г., става симулаторен пилот на McLaren във Формула 1 през 2018 г., а от 2019 г. кара професионално в Porsche Supercup.

Трябва да кажем и другото: GT Academy се провежда от 2008 до 2016 г. и вече я няма. Пътят от симулатора до платен състезателен договор е истински, но е тесен — това са няколко души от стотици хиляди участници. Симулаторът не е пряк път към моторния спорт. Той е начинът, по който тренират професионалистите.

Къде можеш да пробваш

В София, при нас. Всички симулатори са с direct drive волан и педали Heusinkveld или Cube Controls. Pro има и три екрана, и ButtKicker под седалката. Какво има във всеки — в „Симулаторите“.

Всички игри, включително Forza, вървят на едни и същи машини — кое ще караш, избираш на място. Не ти трябва опит. Инструктажът е няколко минути и после караш.